Психолог, психотерапевт и психиатър – какви са разликите между тримата специалисти и кога е препоръчително и/или задължително да потърсим някой от тях?

Дългогодишната ми работа с клиенти и личният ми житейски опит показват, че едно от най-хубавите неща, които човек може и е разумно да направи за себе си, е да отиде на психолог или терапевт, когато вижда и/или усеща, че няма способност да излезе от трудна за него ситуация, привлича идентични и сходни събития, случки, хора  и/или се върти като хамстер в колело. Тъй като няма значение колко много се движим, ако обикаляме в кръг, или както е казал Айнщайн: “Не може да правиш едно и също нещо, и да очакваш различен резултат.“. Нашата балканска народопсихология е такава, че ни е някак по-лесно и удобно да натоварваме несъзнателно близки и приятели, или често дори съвсем непознати хора, със собствените си проблеми. По този начин търсим подкрепа и разбиране. В 9 от 10 случая ние много добре знаем и усещаме какво е най-доброто решение за нас. Често е трудно да предприемем действие в тази посока поради  липса на подкрепа и/или прекомерна тревожност за бъдещето. Същевременно дългото чакане води до задълбочаване на симптомите и в много случаи потребност от дългосрочна терапия, понякога дори намесата на психиатър.

В следващите редове ще повдигна завесата на безпочвените страхове и предразсъдъци и ще опитам да обясня накратко разликата между функциите на психолога, психотерапевта и психиатъра.

Психологът не е лекар и няма медицинско образование. Той няма правоспособност да изписва медикаменти и не поставя психиатрични диагнози. Завършил е висше образование в сферата на психичното здраве и/или социални дейности. В зависимост от допълнителните квалификации, които е преминал може да използва в практиката си различни тестове, ако е необходимо, или по негова преценка. Работата с психолог включва основно консултиране като етичния кодекс не предвижда даването на съвети, а по-скоро насоки за размисъл и изместване фокуса на внимание на клиента. Психологическата подкрепа е краткосрочна, тоест – в повечето случаи около пет до десет сесии. Човек може да посети психолог и превантивно, ако нещо го притеснява, или мисли, че дадена ситуация може да му повлияе зле – то тя може да бъде разгледана с конкретния специалист. Примерни ситуации и/или състояния, които могат да бъдат разгледани с помощта на психолог са:

• Житейски кризи – честа смяна на месторабота, дефицити в общуването, затруднения при интеграция в нови колективи, дефицити в социалните умения, леки форми на депресивни състояния
• Травмиращи ситуации – смърт на близък, развод, раздяла
• Конфликти в семейството – между родителите, между родители и деца, затруднения във възпитанието, конфликти в училище
• Психосоматични състояния
• Стрес, посттравматичен стрес, бърнаут – прегаряне в работата или бораут – скука на работното място
• Липса на мотивация
• Повишаване на самооценката

 Психотерапевтът е психолог, надградил образованието си в психотерапевтична школа и/или допълнителни обучения. В общия случай е преминал допълнително специализирано обучение за осмисляне и отработване на своите травми с цел избягване на проекции, пренос и контрапренос към клиентите си. Работата с терапевт е дългосрочна. Този специалист би могъл да има медицинско образование, да поставя диагнози и да изписва медикаменти, но не е задължително. Примерни ситуации и/или състояния, които могат да бъдат разгледани с помощта на психотерапевт са:

• Паник атаки
• Психосоматични състояния
• Зависимости
• Тревожност
• Житейски кризи и травматични ситуации
• Семейни конфликти
• Натрапливи мисли
• Стрес, посттравматичен стрес, бърнаут – прегаряне в работата или бораут – скука на работното място
• Хранителни разстройства

Психологическите и психотерапевтичните консултации могат да бъдат индивидуални и/или групови. За да бъдем честни индивидуалните консултации са много ефективни и резултатите от тях са видими в сравнително кратки срокове в зависимост от мотивацията и дисциплината на клиента, тъй като това е взаимен процес между него и терапевта. Във всички случаи, когато резултатът е незадоволителен за клиента, е разумно да се премине на следващ етап – групова терапия.

Психиатърът е лице завършило медицина. Специалистите в тази област работят основно с физическите, когнитивните и поведенчески отклонения на човека от общоприетите норми и изписват лекарствени средства. Те са лица, които изписват медикаменти и работят с физическите симптоми на клиента. Психиатърът има легитимното право да диагностицира, поставя диагнози и лекува психически разстройства на личността. В зависимост от квалификацията на специалиста и състоянието на пациента, този специалист може да провежда комбинирана психотерапевтична и медикаментозна терапия. Примерни ситуации и/или състояния, при които е препоръчително и/или задължителна консултацията с психиатър:

• Личностни разстройства
• Налудничави мисли
• Затруднения в нормално ежедневно функциониране

В заключение посещението на психиатър не означава задължително поставяне на диагноза и изписване на медикаменти. То е преди всичко консултация.